Кой е отговорен България да избере скъпо и остаряло въоръжение за корабите, което поставя под огромен риск бойните способности на България?

Трагичният инцидент със смъртта на българския пилот най-точно показва състоянието на българските въоръжени сили, които работят с техника от миналия век. Вътрешната и външна съпротива за модернизацията на армията със съвременна западна техника, съвместима със стандартите на НАТО, все още е почти непреодолима. Да си припомним активната намеса на Русия при избора на изтребител за ВВС, когато тя лобира за избора на изтребител, произведен от SAAB, който може и да е добър, но не е натовски. Съществуват подозрения за аналогичен опит за намеса  и в проекта за модернизация на Военноморските сили.

Досега се смяташе, че програмата за модернизация на ВМС върви успешно и без скандали. Във Варна ще се строят двата бойни кораба от германската  компания "Lürssen" и българската компания "Делфин". Проектът е в рамките на одобрения от парламента бюджет от 1 милиард лева. Едва сега възниква първостепенният въпрос за въоръжението на корабите. А този въпрос дори е по-важен от самите кораби. Освен това въпросът е и твърде спешен, защото при строежа на корабите се залагат установките за изстрелване, които предопределят избора на бъдещото въоръжение за 30 години напред. 

Учудващо е, че досега темата тихомълком е извадена от публичното пространство. Тъй като "Lürssen" сключва договорите с доставчици на установките, ръководена само от личния си бизнес интерес, в момента страната може да бъде поставена пред свършен факт, ако няма ясно изразена позиция от страна на МО или ВМС. И това ще ни струва скъпо впоследствие. Очевидно за ръководството на ВМС е по-удобно решението да се вземе на тъмно, както се решават повечето големи сделки у нас. Необяснимо е защо се допуска подобен подход и кой ще носи отговорността за него? 

Корабостроителницата "Lürssen" планира да подпише договор с доставчика на установки за ракети земя-земя в рамките на тази седмица, оттук следва и спешно да попитаме как е направен този избор и кой е защитил  нашия национален интерес, кой е отговорен?  Министерството на отбраната и Военноморските сили не са провели процедура за подбор или сравнителен анализ на предлаганите ракети на пазара и доброволно са абдикирали от правомощието си да вземат стратегическо и военно решение, като прехвърлят пълната отговорност на частна фирма . Няма изпратени покани за презентация и оферти от доказани, но конкурентни производители Exocet, Kongsberg, Raytheon. Така шведската ракета RBS-15 е на път да стане основното ни възпиращо средство срещу руските ВМС. Логиката е, че ВМС приемат всичко, което отговаря на минималните техническите изисквания.

Въпреки че RBS-15 покрива тези изисквания, изборът на този тип ракети би означавал необходимост от нова модернизация няколко години след пускането на двата кораба в експлоатация. Къде е било ръководството на ВМС и защо не е участвало активно в защита на българските интереси?

Най-модерната ракетна система, предлагана на пазара, е военноморската ударна ракета (NSM), произвеждана от фирмата Kongsberg от Норвегия, но и в сътрудничество с Raytheon за нуждите на ВМС на САЩ. Ракетата NSM е в експлоатация от 2012 г. и вече е избрана от ВМС на САЩ, Германия, Полша и от съседна Румъния. Като членки на НАТО, всички тези държави са направили избора си в конкуренция с RBS-15, след подробен изчерпателен анализ. Даже Германия, която произвежда част от компонентите на шведската ракета, е избрала NMS за най-новото си поколение основни бойни кораби. Норвежката оръжейна система, освен че е иновативна, е и по-евтина, защото се произвежда серийно. Защо ние сме на път да изберем скъпи ракети от държава извън НАТО и кой ще носи отговорността за това остава да разберем.

Стратегическият избор на NSM гарантира оперативна съвместимост и сигурност на доставките с НАТО (САЩ, Румъния, Норвегия, Полша и Германия). Защо трябва непрекъснато да избягваме съвместимостта с нашите партньори от НАТО? Най-бегъл сравнителен анализ на експлоатационните характеристики на двете оръжейни системи показва предимствата на норвежката система. Интересно е, че когато ВМС са предпочели да не правят  собствен сравнителен анализ, те всъщност са решили, че ще придобият нещо, което е избрано от други страни. Фактически NSM въобще не е взета предвид, така че сравнение не е правено. NSM е по-лека, по-малка, по-лесно се интегрира и има по-голям обхват от RSB-15. NSM е пасивна ракета със скрит подход към целта, което означава че ракетата не е откриваема и не може да бъде прихваната.

Неслучайно програмата за придобиване на бойни кораби се следи активно от руските медии, които имаха значителен брой публикации след пресконференцията на министъра на отбраната. Русия има стратегически интерес България да не придобива оръжейни системи, които биха заплашили доминацията й в Черно море. Въпросът е това ли е стратегическият интерес и на България? SAAB не за пръв път е лансираният от Русия доставчик на въоръжение за страните членки на НАТО, както беше и около казуса F-16 у нас.

Не е за пренебрегване и цената, обаче основен аргумент на МО е, че ако започне процес на замяна, той може да забави програмата. Вероятно е така, но ако България закупи 30 ракети NSM, вместо RBS-15, би спестила  близо 60 милиона лева, а това може би ще оправдае един - два месеца забавяне.
Подразделението на SAAB, което вече има договор за инсталиране на всички бойни системи на кораба, се рекламира, че може да интегрира всякакъв тип въоръжение.  

Сега от SAAB се опитват да притискат Lürssen, както и МО, като отказват да предложат оферта за интеграция на норвежките ракети NSM. Те се надяват, че по този начин ще помогнат на колегите си от ракетната дивизия да спасят RBS-15.Това си е чисто корпоративно изнудване и то не е без причина.  SAAB  се надява, че ако  сега купим RBS-15 за корабите, ще заменим и бреговото въоръжение с техни ракети. А това би направило България заложник на остарелия им продукт.  В тази трудна ситуация ще успее ли България да защити своя интерес или ще се поддаде на корпоративните интереси на шведската компания?  

Служебният кабинет е поставен под натиск, защото предшестващото правителство е действало или по-скоро бездействало при взимането на решение за оръжейната система на фрегатите.  Настоящото командване на ВМС  трябва да вземе бързо едно от най-важните решения в тази програма. Дали ще избере стара система, която скоро ще трябва да се обновява или модерна иновативна система, която освен това е и по-евтина. Логичният избор е доста очевиден. Ако бездейства, служебният кабинет ще стане съучастник в поредната далавера за един милиард.  

С този подход, волно или неволно, ще постигнем мечтата на бившия премиер Бойко Борисов: „В Черно море да плуват само платноходки и лодки за разходки“, защото новите кораби на ВМС са на път да се превърнат в лодки за разходки. Впрочем, това само мечта ли е или политическа инструкция, която във ВМС са следвали?